Област Добрич - туристически обекти и забележителности

• Печат
• Е-мейл

Детайли

Посещения: 35190

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

Създаден през 1953 г., Регионален исторически музей – Добрич събира, изучава, съхранява и представя културно-историческото и природното наследство на Добруджа с богатите си колекции (от VІ хил. пр. Хр. до най-ново време). Регионалният Историческият музей съхранява НАЙ-СТАРОТО обработено злато в света от каменно-медната епоха.

• Единственото в България автентично погребение от най-големия праисторически некропол в света.
• Уникална колекция от прабългарска керамика.
• Ценни съкровища, както и златни и сребърни накити от времето на късните номади и Второто българско царство.

МУЗЕЙ "ПРИРОДАТА НА ДОБРУДЖА"

В настоящия момент в музейните зали се представя експозиция „Природата на Добруджа”, която е единствена по рода си в България.

Тук можете да се запознаете с БИОРАЗНООБРАЗИЕТО НА ДОБРУДЖА, показано по неповторим и въздействащ начин. Върху панорамно пано пред вас ще оживеят природни картини с типични представители на добруджанската флора и фауна.

ЦЕНТЪР ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ

Центърът за защита на животните в Добрич е единственият в България и на Балканския полуостров. Открит е през 2003 г. Той представлява неповторимо съчетание на парк със зоопарк. На площ от 16 хектара могат да се видят много редки животни, сред които и  конете на Пржевалски – единствени представители на породата в България.

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

Художествена галерия –   една от малкото запазени уникални сгради, акцент в архитектурната памет на Добрич. Строена е в периода 1933–1935 г. за Съдебна палата от италиански и румънски архитекти. В нейните фондове се съхраняват повече от 3000 творби: живопис, графика, скулптура, декоративно-пластични изкуства и раздел "Други форми".

Експозицията “Икони от Добруджа" представя образци на възрожденската иконопис (ХVІІІ–ХІХ век). Те са дело на майстори зографи, представители на известната Тревненска живописна школа. Преобладават творбите на потомствените иконописци от родовете Захариевци и Витановци, които носят типичните белези на тази школа.

Колекцията "Икони от Добруджа" е призната за част от националното иконно богатство.

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ГЕОРГИ“

Храмът "Свети Георги" се намира в непосредствена близост до Етнографска къща. Построен е през 1843 г. В архитектурно отношение е класическа трикорабна базилика. Предполага се, че е дело на прочутия майстор Кольо Фичето или на негови ученици. Впечатлява не само с уникалната си архитектура за региона на Добруджа, но и със стенописите си, а също така и с колекцията от икони, рисувани от дебърския майстор зограф Козма Блаженов.

ЦЪРКВАТА „СВЕТА ТРОИЦА“

Църква "Света Троица" се намира в централната част на гр. Добрич. Тя е построена през 1911 г. на мястото на по-стар християнски храм от епохата на Българското възраждане. В архитектурно отношение е класическа трикорабна базилика с купол и камбанария.

АРМЕНСКА ЦЪРКВА „СВЕТИ ОВАНЕС“

Арменската църква се намира в центъра на гр. Добрич. Построена е през 1830 г. Била е опожарена два пъти по време на руско-турските войни. Проектирана е от италиански архитекти, които изграждат нова еднокорабна църква с каменни основи и стени и с дървена покривна кострукция. В храма могат да се видят оригинални изображения на арменски светци, рисувани през ХІХ в.

АРХИТЕКТУРНО ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ НА ОТКРИТО “СТАРИЯ ГРАД”

Изграден в центъра на съвременния град, вече четвърт век "Старият Добрич" съхранява, представя и развива традиционните добруджански занаяти от края на ХІХ и първата половина на ХХ в. Във възстановената стара градска чаршия потомствени майстори продължават една многовековна традиция. По стари ръчни технологии и с оригинални инструменти те изработват традиционни изделия на грънчарството, ковачеството, везбарството, тъкачеството, бъчварството, абаджийството, златарството и други. В рамките на комплекса са възстановени 30 занаятчийски работилници, старата часовникова кула,  каменни чешми, хан и др. 

ЕТНОГРАФСКА КЪЩА

Построена е през 1860 г. от Друми Друмев – богат търговец от Преслав. Нейната уредба представя бита и поминъка на добруджанското население от края на ХІХ и началото на ХХ век. Чрез представените в нея традиционни облекла, автентичен селскостопански инвентар, съдове за хранене и съхранение на зимнина, накити, мебелировка и пъстра пееща добруджанска каруца музейната публика може да заживее в атмосферата на отдавна отминалите времена.

Прекрачвайки прага на къщата, вие можете да станете участници в провежданите тук  образователни програми, възстановки на празници от народния календар, наддумвания, надпявания и надигравания; да отпиете глътка от старо добруджанско вино и да се потопите в магията на българския фолклор.

ДОМ-ПАМЕТНИК "ЙОРДАН ЙОВКОВ"

Къща музей "Йордан Йовков" се намира в централната част на гр. Добрич. В нея е възстановена обстановката, в която е живял и творил писателят през 1918–1919 г.

През 1980 г. към къщата музей е изграден Дом-паметник “Йордан Йовков”, където е  създадена експозиция, представяща творчеството на писателя. Тук се намира и най-големият фонд на белетриста, включващ не само книги, ръкописи, кореспонденция и лични вещи, но и много художествени творби. 

ПАРК „СВЕТИ ГЕОРГИ“

Паркът “Свети Георги” в Добрич е създаден през 1867 г. Той е един от първите паркове в България. Обявен е за паметник на културата. Някои от растителните видове са внесени от Европа. 

КРЕПОСТ "ПАЛМАТИС"

Късноантична и средновековна крепост "Палматис" в източния край на село Оногур. Покрай нея е минавал римския път Дурострум – Марцианополис. Крепостта е разположена на високо плато, което се понижава в североизточна посока към суходолието. Разклоненията на Суха река превръщат платото в естествено укрепено място, уязвимо само от запад. Формата на крепостта е правоъгълна, като е разположена в посоки изток- запад, като на запад крепостта се стеснява. Източната стена, която е към суходолието, е дълга около 340 m. Южната стена е дълга вероятно около 580-600 m. Западната стена е дълга вероятно около 200 m. Северната стена е дълга вероятно около 540- 550 m. На 130 m от източната стена на запад се забелязва трасето на преградна стена (или ров с вал), разположена в посока север юг и дълга около 260 m. На 290- 320 m от източната стена на запад се забелязва трасето на втора преградна стена, разположена в посока север юг и дълга около 240 m. По трасето и се забелязват 4 кули, като две от тях са ъглови на северната и южната стена. На 400- 410 m от източната стена на запад се забелязва трасето на трета преграда- ров, който може би е имал и вал или крепостна стена разположен в посока север юг и дълъг около 220 m. На 550- 600 m от източната стена на запад се забелязва трасето на четвърта преграда- ров, който може би е имал и вал или крепостна стена разположен в посока север юг и дълъг около 200 m. Кое от съоръженията кога е било изградено и дали точно така са разположени, могат да определят само археолозите.

КРЕПОСТ "ЗАЛДАПА"

Залдапа (на латински: Zaldapa, Zeldepa, на гръцки: Ζάλδαπα, Ζέλδεπα) е името на древно тракийско селище в Малка Скития/Мизия, основано от тракийското племе Обулензи около 8 век пр.н.е. Руините от Залдапа, днес се намират южно от село Абрит, Област Добрич в България. След римската експанзия в Тракия селището се разраства. За кратко е седалище на епископия и е начално огнище на най-голямото въстание срещу император Юстиниан I Велики. Залдапа разполага с мощна укрепителна система от ров и крепостна стена с дебелина от над два метра и подсилена с издадени, правоъгълни, отбранителни кули. Северната порта е двойна и представлява сложно съоръжение предполагащо изолирането и блокирането в капан на нападателите успели да преминат през първата градска врата. Градът преустановява съществуването си след нашествията от седми век.

КРЕПОСТ "КАЛИАКРА"

Калиакра (на гръцки Кали Акра) е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Намира се близо до селата Българево и Свети Никола, на 12 км от Каварна и на 60 километра североизточно от Варна. Носът е вдаден на 2 км навътре в морето и наподобява полуостров, представлява природен и археологически резерват и един от Стоте национални туристически обекта. Тук гнезди аристотелевия корморан и могат да се наблюдават делфини.

Най–ранните поселения на носа датират от 4 век пр.н.е., когато областта е била населявана от тракийското племе Тиризи. Те дават и първото му име - Тиризис.

Античният географ Страбон, описвайки Калиакра, казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. Той криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени още при походите срещу Персия. В елинистичната епоха по-навътре към сушата е била построена втора крепостна стена, а в римско време тракийската крепост е разширена. През 341-342 година се дострояват кръгли кули, има вече външен и вътрешен град. Във втората половина на 4 век е изградено трето укрепление с 10-метрови стени, 106 дебели 2,90 м. При археологически разкопки, извършени през 20 век, на Калиакра са открити останките на антични и раннохристиянски некрополи.

През 5-6 век, според Хиерокъл, крепостта (вече под името Акре Кастелиум или просто Акра - нос) придобива значението на укрепено ядро срещу прииждащите варварски племена и е един от 15-те града на провинция Скития. През 513 г. край Калиакра се разразява битка между възстаналия военачалник Виталиан и Византийския император Анастасий I. В следващите векове селището и крепостта се развиват, но според някои изследователи в 7 век настъпва упадък, защото славяни и прабългари не са проявили интерес за заселване на това място. В източници от 10 век се срещат славянските имена Тетрасида и Тетрасиада; Тетрисиас, Триса, Тириза и Тириста.

---------------------------------------------------------------------------------------------------

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ "ЯЙЛАТА"

На 2 км южно от живописното село Камен Бряг е разположен Националният археологически резерват “ЯЙЛАТА”. Тук може да видите:

• Пещерен ‘град’ от 101 ‘жилища’, заселени още през V хилядолетие пр.Хр.
• Три некропола (фамилни гробници) от III – V век, издълбани в скалите
• Малка ранновизантийска крепост, изградена в края на V век. Частично са запазени четири кули и една кула-порта.
• Светилище, жертвени камъни, винарни, четири вкопани гробници от античността.

През средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат прабългарски знаци – руни, кръстове и каменни икони.

С Яйлата е свързана и една вълнуваща легенда. Тя разказва,  че тук прекарал последните си дни римският поет Овидий, заточен в град Томи (дн. Кюстенджа) от император Август. Приятелите му го измъкнали от град Томи с кораб. Овидий се приютил в залива на Яйлата и бил приет и укрит от местното население.

---------------------------------------------------------------------------------------------------

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАРК „ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО“

В близост до Шабла и на 3 км. от граничения пункт с. Дуранкулак  се намира АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАРК „ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО“ . Сред научните среди той е известен с:

• Първото обработено злато от каменно-медната епоха;
• С най-старата каменна архитектура в континентална Европа;
• С най-големия и напълно проучен в света праисторически некропол от неолита и енеолита, функционирал непрекъснато повече от хилядолетие и половина (5300 – 3800 г. пр. Хр.),
• С пещерния храм на трако-фригийската Велика богиня майка Кибела и с единственото в България изследвано върху цялата му площ прабългарско селище с некропол от ІХ–Х в.

Световната общественост сравнява Дуранкулак по значение с Троя, но с уточнението, че той е с около две хилядолтия по-стар от нея. 

---------------------------------------------------------------------------------------------------

ЗАЩИТЕНА ЗОНА „ШАБЛЕНСКИ ЕЗЕРЕН КОМПЛЕКС“

На около 3 км от Шабла се намира ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ  ШАБЛЕНСКО ЕЗЕРО, която обединява две естествени крайбрежни езера в Шабла и Езерец, свързани помежду си с изкуствен канал. Тук се срещат растения, които рядко могат да се видят на други места. Особено значение имат за птичата фауна. През есенно-зимния период могат да се наблюдават световно застрашени видове. Над 70 вида са вписани в Червената книга на България. Защитената местност е от голямо значение и за опазването на видрата.